неделя, септември 29, 2013 - 
Проза
No comments
Проза
No comments
Черната Гора
Облаците смело препускаха в нощното небе. Безмилостно се
състезаваха, а тези които изоставаха, отчаяно изливаха гнева си върху
разчекнатите, голи дървета. Земята пиеше от облачните сълзи, а корените на
дърветата утешаваха давещата се почва. Мрачните и остри пръсти на жилавите
дървесни стволове бяха стражите на местността от дълги години. Виждаха и чуваха
неща, за които малко хора знаеха.
-
Какъв вятър само а?
Предупредих ви да се екипирате – с неприязън Стефани пристягаше планинските си
обувки.
-
Марк, ела да ме
гушнеш. Много ми е студено – Бреа навиваше светъл кичур коса.
Настъпил жилав клон, Марк се опитваше да го прекърши. Дървата
в огъня съскаха и пушеха, а водата в тях кипеше. Хряссс… - клонът изпука под
напора на мускулестите му ръце.
-
Джери след малко ще
се върне със сухите дърва. Ако въобще може да има такива в тая шибана гора.