събота, юни 01, 2013 -
Стихове
No comments
Мракът в мен
Грозна е, тиха е подлата истина,
дълбоко копае, заспала таи се.
Къде изгубих усмивката искрена,
разсъдъка стене, кърви и топи се.
Връщам се, спъвам се – сиво е,
пътя назад е коварен.
В спомени ровя се, потъвам и диво е,
опитът плах е похвален.
Тръгвам към нищото – лутам се,
душата ми търси награда.
Поглеждам в стената голямата – бутам
се,
мракът във мен расте без пощада.
0 коментара:
Публикуване на коментар