1.06.2013 г.

събота, юни 01, 2013 - No comments

Мракът в мен

Грозна е, тиха е подлата истина,
дълбоко копае, заспала таи се.
Къде изгубих усмивката искрена,
разсъдъка стене, кърви и топи се.

Връщам се, спъвам се – сиво е,
пътя назад е коварен.
В спомени ровя се, потъвам и диво е,
опитът  плах е похвален.

Тръгвам към нищото – лутам се,
душата ми търси награда.
Поглеждам в стената голямата – бутам се,
мракът във мен расте без пощада.


0 коментара:

Публикуване на коментар