Dark Art

Гладна майка, хърбава преде,

мъж преяжда и повръща.

Паяк мрежите си пак плете,

мракът сноп лъчи поглъща.

Стене майчината гръд,

демонските зъби скърцат.

Безнадежност сипе се отвъд,

зад воала нокти дърпат.

Обладаният робиня влачи,

здрава е металната каишка.

Сетен стон, душата грачи,

изцежда се живот с въздишка.