Dark Art

Лутайки се сред мъглата

пътят мрачен пак пустей.

Прегръщам всеки ден тъгата,

младостта препуска и линей.

Най-добрите времена ги няма.

Студ сковава ме отвъд.

Къде игубих истината пряма?

Лицемерието и лъжата ме зовът!

Друг ли станах или пак ме няма?

В огледалото затворен съм за кой ли път.

Друг ли станах, без любов, без дама?

Морната глава не ще отпусна аз на твойта гръд.

Прекосявам пак мъглата,

мислите в главата ми бучат.

Привързвам се към самотата,

спомените в мене скърцат и шумят.