Какво е нужно за
да полетим във небесата,
самотни като
птици да се реем?
Невъзможно ли е
да разсеем мракът и мъглата,
със глас пречистен
да запеем?
Какво е нужно да
погледнем светло,
усмивките безбройни?
Хиляди лица –
кое от тях ще бъде ярко,
навяващо ни
блянове омайни?
Какво е нужно да
почувстваш радост,
неподправен миг
на свобода?
Кому е нужна мнима
и горчива сладост,
натежала и
коварна тегоба?
Какво е нужно в
огледалото да се погледнем,
да се докоснем
във душата?
Дали е чуждо пак
към себе си да се протегнем,
и да проникнем
под кората?
***
Кога ще можем
пак от дупката да изпълзим,
кръвясалите
нокти да забием?
Крещи душата ни
– кога мечтата си ще покорим,
и неуспеха ще
убием?
Засъхнали и
побелели в леглото ще скърбим,
потънали във спомени
тъй смътни.
Дали от неуспеха
и провала смъртно ще кървим,
отпуснати,
издъхващи и тъмни.
Какво лекува ни
от сънищата мрачни,
тревожни и тъй трайни?
Убиваме ли бавно
желанията алчни,
или таим ги
скрити в тайни?