Dark Art

Протягам ръка – избрал съм твоята,

докосвам я, плача – за тебе умирам!

Успя да плениш усмивката – моята,

сгушвам се в теб, потъвам не спирам.

Утрото бурно е, ново и розово,

щом мекотата усетя в косите ти.

Новият ден пак посрещаме заедно,

умът ми вечно се взира в очите ти.

Пътят е дълъг – нашепва съдбата,

скатавам мигове, сладки, отминали.

Ах как искам да яздя мечтата,

по пътя неравен да бродим завинаги.