Dark Art

Пътят не чака заспали тревоги,

сърце отпуснато сладичко дреме.

Спотайва се дух във мрачни бърлоги,

загубен завинаги в отминало време.

Гонгът кънти, органи пръскат,

болката пари - топи се плътта.

Гнилите мисли развалено съскат,

щом светлината прониже мъгла.

Чернилката блиска вратата от плът,

душата опъва се запъхтяна.

Мислите светли неще нивга умрът,

дорде е тук усмивка засмяна.