Dark Art

Връщам се, поглеждам – пак е тъмно,

светлината губи се в мъглата.

Да тичам аз не спирам, в гората пак е стръмно,

не мога да избягам от съдбата.

Прокоба мозакът изяжда,

гневът бучи в главата.

Отново номер мракът ми погажда,

за кой ли път просмуква се в душата.

Кръвта засъхва по тревата,

оръжието сребърно покрива.

Омразата се зъби във душата,

скръбта и болката отмива.